Дисграфията е разстройство, което засяга способността на човека да пише. То може да доведе до затруднения при писане на ръка, машинопис, правопис или създаване на писмен текст като цяло. Ако подозирате дисграфия, добре е да се направи тест възможно най-скоро, тъй като ранната намеса и подходящите адаптации са от ключово значение.
В тази статия ще разгледаме тестовете за дисграфия и всичко важно, което трябва да знаете за тях. Ще предоставим ръководство за тестовете за това разстройство – какво включват и как се оценяват резултатите. Накрая ще имате много по-добро разбиране за дисграфията и как се поставя диагноза.
Разбиране на дисграфията
Дисграфията е обучително затруднение, което влияе върху способността на човек да пише. Смята се за скрито увреждане, защото невинаги е очевидно, че човек има обучителни трудности.
Както при повечето обучителни затруднения, симптомите при хората с дисграфия могат да варират от леки до тежки. Най-честите признаци включват затруднения с правописа, лош и трудно четлив почерк и проблеми с фините двигателни умения. Човек с по-тежки симптоми може да изпитва трудности дори с привидно простите задачи, като правилно държане на химикал, но това може да се подобри с помощта на специални гуми за писане и подобни помощни средства.
Това разстройство сериозно се отразява на академичния напредък, самочувствието и, най-важното, на качеството на живот на човека.
Дисграфия, дислексия и ADHD – каква е разликата
Дисграфията, дислексията и ADHD са по своята същност обучителни затруднения. Вече разгледахме ефектите на дисграфията, но дислексията и ADHD влияят по различен начин върху човека.
Дислексията често се бърка с дисграфия, тъй като и двете са свързани с писмения език. Дислексията обаче засяга способността на човека да разбира писмен текст, да разпознава думите и да схваща смисъла им. При по-тежки случаи човек с дислексия има проблеми с фонологичната осъзнатост.
ADHD (разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност) е състояние, което засяга способността на човека да се концентрира, да внимава и да контролира импулсивното поведение. Макар че обикновено не влияе пряко върху фините двигателни умения, счита се за обучително затруднение и при по-тежки случаи изисква допълнителна подкрепа.
Въпреки че дисграфията, дислексията и ADHD са затруднения, които силно влияят на ежедневието на човека, всички те са специфични обучителни разстройства, които изискват различни интервенции и вид подкрепа.
Важно е също да се отбележи, че дислексията не означава непременно наличие на състояния като аутизъм или други сходни обучителни затруднения като дискалкулия.
Различни видове дисграфия
Съществуват няколко разновидности на дисграфия, всяка от които се характеризира със специфични симптоми и причини. Един човек може да има един вид дисграфия, но не е необичайно да се наблюдават симптоми, които се припокриват с повече от един тип.
Най-често срещаните видове дисграфия включват:
- Дислектична дисграфия: това е вид дисграфия, която засяга способността за четене и правопис. Често се свързва с дислексия. Най-отличителните белези са неразбираемият, „разхвърлян“ почерк и проблеми с правописа, но при преписване от текст почеркът често е доста добър.
- Моторна дисграфия: този тип дисграфия се характеризира с проблеми с фините двигателни умения, слабо мускулно напрежение и обща тромавост. Хората с моторна дисграфия имат трудности да пишат четливо поради проблеми с контрола на движенията на ръката.
- Пространствена дисграфия: този вид дисграфия е свързан с пространствената ориентация. Затруднява човека да подрежда правилно буквите и думите върху страницата. Това е едно от затрудненията, които не винаги се забелязват лесно.
Тестване за обучителни затруднения при дисграфия
Тестването за дисграфия и подобни обучителни разстройства е от съществено значение, защото с помощта на специално обучение и друга подкрепа може значително да се подобри качеството на живот. Най-често тестването се извършва като част от цялостна психологическа и образователна оценка.
В зависимост от резултатите от първоначалната оценка, вашият лекар или психолог може да препоръча различни тестове, сред които са следните.
Визуално-моторна интеграция
При теста за визуално-моторна интеграция се дават все по-трудни форми, думи или рисунки, които човек трябва да напише или нарисува в определено време, без да трие. Този тест показва развитието на фините двигателни умения и доколко човекът е наясно с пространството пред себе си.
Някои хора с дисграфия имат затруднения с координацията между ръцете и очите, което е показателно за това обучително затруднение.
Правописен тест
Въпреки че слабият правопис не е задължително следствие от дисграфията, той може да е признак за нея. Хората с дислектична дисграфия често добавят или изпускат букви от думите или разместват реда на буквите при изписването им.
По време на този тест често се използват инструментите WIAT-3, WJ-IV и TOC.
Тест за писмено изразяване
Тестът за писмено изразяване се провежда от психолог или специалист по обучителни затруднения. Той измерва способността на човека да пише четливо, да спазва правописа и да организира мислите си на хартия. Този вид тест може да включва задачи за ръкопис, изписване на думи и създаване на свързан текст.
Резултатите от теста дават представа за специфичните трудности, които изпитва човек с дисграфия.
Други спомагащи технологични инструменти при обучителни затруднения
Дисграфията и подобни затруднения при ученето могат сериозно да понижат качеството на живот на засегнатия човек. Освен работата със специални педагози за развитие на фините двигателни умения, съществуват и технологични решения, които могат да подпомогнат справянето с тези разстройства. Например софтуер за преобразуване на текст в реч може да помогне на хората да преодолеят част от трудностите и да напредват академично.
Speechify, например, е софтуер за преобразуване на текст в реч, който може да чете текста на глас. Приложението може да помогне на хора с дисграфия да разбират и обработват писмена информация. Когато текстът им бъде прочетен, те могат да се съсредоточат върху смисъла, а не върху разпознаването и разчитането на думите.
Спомагащите технологии като гласово разпознаване и предсказване на думи могат значително да подобрят писмените умения на хора с дисграфия. Диктуването на думи вместо писане на ръка или на клавиатура е много по-лесно, особено за хора със специфични обучителни затруднения като дислексия, ADHD и дисграфия, при които писането е особено трудно.
Подпомагащите технологии могат да предоставят на хората с дисграфия необходимите инструменти, за да преодолеят част от трудностите и да подобрят своите академични постижения. Освен това те могат да увеличат тяхната самостоятелност и самоувереност, което да има положително влияние върху цялостното им качество на живот.
Често задавани въпроси
Може ли сами да си поставите диагноза за дисграфия?
Човек сравнително лесно може да забележи някои от най-честите симптоми на обучителни трудности и разстройства. Въпреки това винаги е най-добре при тези комплексни състояния да потърсите помощ от квалифицирани специалисти. Най-актуалната информация може да се намери на сайта на Международната асоциация по дислексия.
Много симптоми, характерни за дисграфията и други обучителни затруднения, могат да се припокриват със симптомите на други нарушения, така че лесно може да се обърка дисграфията с друго специфично обучително разстройство.
На каква възраст може да се направи тест за дисграфия?
Най-ранната препоръчителна възраст за тестване при малки деца е около 5 години. По-рано е почти невъзможно или много трудно да се оцени писменият език и да се разпознаят признаците на дисграфия.
При най-малките деца трудностите с фината моторика и овладяването на писмения почерк могат да се оценят от ерготерапевт или педиатър. Когато децата достигнат 4–5 години, учител може да забележи проблеми с формирането на буквите, разстоянието между тях или четливостта на почерка.
До какъв специалист да се обърнете за диагноза?
Диагностицирането на комплексни разстройства като дисграфия изисква намесата на компетентни експерти в различни области, в зависимост от възрастта и конкретните нужди на човека.
За малки деца се препоръчва оценката да бъде извършена от педиатър, ерготерапевт или образователен психолог.
За ученици в гимназиална възраст и възрастни оценката обикновено се прави от невропсихолог, образователен психолог или ерготерапевт.
За да се постави точна диагноза, понякога може да е необходимо оценяване от повече от един специалист.
