Дефиницията на дислексия е доста широка, като се има предвид спектърът от симптоми, които обхваща. В основата си дислексията е нарушение на ученето, свързано с езика. Това е обобщаващ термин за група симптоми, които се проявяват при хора, които изпитват затруднения със специфични обучителни умения и определени езикови способности, най-вече четенето. Въпреки това, често причинява трудности и с писането, правописа, фонемичната осъзнатост и други езикови умения.
Често дислексията съпътства други затруднения в ученето, като разстройство на вниманието и хиперактивност, или СДВХ, както и други.
Дислексията засяга човек през целия му живот. В различните етапи на живота обаче може да има различно влияние. Например възрастният с дислексия ще има други затруднения в сравнение с това, което е изпитвал като дете и обратно. Това може да се отрази на способността на детето да постига успехи в училище, а на възрастния – да бъде продуктивен на работа или дори да задържи работното си място.
Понякога човек е толкова силно засегнат от обучителното си затруднение, че има право на специални условия, целенасочена подкрепа, корекционна работа или специално обучение.
Какво причинява дислексията?
Точната причина за дислексията все още не е известна, но изследователите са установили, че има разлики в мозъчната структура, функция и развитие. Необходимо е още изследване в тези области, за да могат родителите, учителите и лекарите да подкрепят напълно детето или възрастния с дислексия.
Изглежда има и генетичен компонент при дислексията, тъй като нерядко се предава в семейството.
Важно е да се знае, че дислексията не се дължи и не е свързана по никакъв начин с липса на интелигентност, желание за учене или усърдие. Подходящите интервенции под формата на методи на преподаване и домашни упражнения могат да дадат на учениците с дислексия и други обучителни трудности необходимата подкрепа, за да се справят успешно в училище.
Колко често срещана е дислексията?
Според Международната асоциация за дислексия около 20% от хората в САЩ показват някои симптоми на дислексия. Макар че може да не отговарят на условията за специално обучение, те могат да изпитват значителни трудности с правописа, четенето, фонологичната осъзнатост, езиковата обработка, разместване на думи, объркване на подобни думи и писане.
Как се диагностицира дислексията?
Дислексията често се установява, докато детето е в училище. Когато детето има затруднения с четивната плавност или с четенето като цяло, или има трудности с писмения език, това често е знак за учителите, че може да има проблем, който налага насочване за скрининг или оценка, за да се установи дали е налице дислексия или друго обучително затруднение. Понякога родителите също могат да забележат, че детето им изпитва затруднения с определени езикови задачи и сами да поискат оценка за наличие на дислексия.
Възрастният може да се обърне към специалист по психично здраве или личния си лекар заради затруднения с четенето или писането и да бъде насочен за диагностика.
Оценката за дислексия включва поредица от дейности и въпросници, както и въпроси към родители и понякога към учители. На базата на това се изгражда профил, чийто резултати най-често водят до поставяне на диагнозата. Ранната намеса дава на децата най-добър шанс за успех в училище, затова колкото по-рано се разпознае дислексията, толкова по-добре.
Видове дислексия
Съществуват четири вида дислексия:
- Фонологична дислексия – нарича се още слухова или дисфонетична дислексия. Включва затруднения със съотнасянето на писмени букви и срички със звуците им и тяхното дешифриране.
- Повърхностна дислексия – нарича се още визуална или дисейдетична дислексия. Включва проблеми с визуалната обработка, които затрудняват разпознаването на цели думи. Може да причини и трудности с помненето и усвояването на нови думи.
- Дефицит при бързо назоваване – затруднение с автоматичното и бързо назоваване на числа, букви, предмети или цветове. Невронната обработка е по-бавна, което означава, че им трябва повече време, за да си спомнят имената, когато ги видят.
- Двойна дефицитна дислексия – затруднения едновременно с назоваването на речеви звуци и при фонологичната обработка. Повечето слаби читатели имат двойна дефицитна дислексия.
Кои са признаците на дислексия?
Дислексията е специфично затруднение в ученето, което може да се прояви по различни начини в езиковите умения на даден човек. Въпреки това някои от най-често срещаните признаци включват:
- Проблеми с четенето – мълчаливо или на глас или и двете – неспособност да разберат написаното и затруднения с разпознаването на думите.
- Трудности с уменията за четене, разбиране и запаметяване на прочетеното.
- Много бавно, мъчително четене и писане.
- Проблеми с правописа. Могат да кажат как се пише дадена дума, но не могат да я напишат.
- Избягват четенето и заниманията, които изискват интензивно четене.
- Често произнасят неправилно думи или имена и имат трудности с намирането и римуването на думи.
- Разместват букви, думи или числа в думи, изречения и последователности.
Дете с дислексия може да има затруднения с научаването да говори или да научи буквите и техните звуци. Изучаването на чужд език също може да бъде много трудно.
Математиката също често е затруднение за човек с дислексия. Той може да има трудности с научаването на числови факти и извършването на математически операции правилно.
Как се лекува дислексията?
Човек с дислексия живее с това състояние през целия си живот. Не може просто да го „израсте“. С правилната подкрепа може да се научи да се справя доста добре, включително с четене и писане. Ранното разпознаване и намеса значително увеличават шанса за успех, защото колкото по-рано започне терапията, толкова по-бързо се усвояват необходимите умения за преодоляване на трудностите. Наставници, учители и терапевти, които са специално обучени за работа с дислексия, могат да са безценни.
Подкрепата у дома също е важна – с домашни терапии и насоки от родителя или обгрижващия.
Могат да помогнат и адаптации като софтуер за преобразуване на текст в реч като Speechify, дигитални рекордери, допълнително време на изпити и устни изпити вместо писмени.
Дислексията може да остане с човека за цял живот, но не е задължително да бъде присъда за цял живот. С правилната подкрепа и намеса хората с дислексия могат да се развиват и да постигат успехи във всички посоки, които пожелаят.
Често задавани въпроси
Какво представлява човек с дислексия?
Човек с дислексия има затруднения с четенето, както и с други езикови умения като писане, правопис, а понякога и говорене. Децата с дислексия обикновено са интелигентни и трудолюбиви, но им е трудно да свържат буквите със звуците им, особено при четене или писане. Могат да разместват думи или цифри в дума, изречение или последователност. Често имат и проблеми с вербалната обработка и не могат напълно да разберат какво им се казва.
Какъв е примерът за човек с дислексия?
Човек с дислексия може да установи, че чете много бавно или че трябва да полага много повече усилия от другите хора, за да прочете нещо. Може да разменя букви или цифри, така че „сега“ да се прочете като „вега“ или „1648“ като „1486“. Думите могат да се сливат, губейки разстоянието между тях. Четивната памет и разбиране също могат да са проблем, но този проблем изчезва, ако информацията се възприема на слух, когато друг човек им я прочете.
Какво причинява дислексията?
Дислексията може да доведе до проблеми със самочувствието и поведението, ако не се повлияе. Човек с недиагностицирана дислексия може да изпитва тревожност, липса на самоувереност, ниско самочувствие, агресия, поведенчески проблеми, затруднения или неуспех в училище, както и отдръпване от семейството, приятелите и учителите. Може да израсне, без да може да чете или да чете ефективно, включително с разбиране. Това може да му попречи да разгърне напълно потенциала си като възрастен.
Коя е най-често срещаната форма на дислексия?
Фонологичната дислексия е най-често срещаният вид дислексия. Тя затруднява разлагането на езиковите звуци, разчитането и свързването на звуци със символи.
С какво може да има нужда от помощ човек с дислексия?
Хората с дислексия може да имат нужда от помощ с четенето и писането. Помагат асистиращи технологии, включително софтуер за преобразуване на реч в текст или текст в реч като Speechify или цифрови рекордери. Понякога е по-лесно да пишат на клавиатура, отколкото на ръка. Аудио книги също са удобен вариант за задължителната литература.
